Доходите от труд в страната нараснаха, но и инфлацията ги гони
Според експресните оценки на Национален статистически институт, през второто тримесечие БВП набъбна с 4.8% на годишна база. Това се дължеше на мощното крайно потребление, което се увеличи с 5.3 на 100. Износът и вносът регистрираха нарастване съответно с по 11.8% и 18%, до момента в който вложенията в главен капитал се намалиха със 7.3% по отношение на същия интервал на предходната година. Това пише в постоянния месечен преглед на българската стопанска система, юридически от Министерството на финансите.
Краткосрочна бизнес статистика
Растежът на краткосрочните знаци се забави през юни. Промишленото произвеждане набъбна със 17.5% и динамичността му продължи да бъде определяна от производството на енергийни артикули и железни произведения. Забавянето бе по-линия на по-малък принос от страна на производството на машини и съоръжение. Растежът на оборота в индустрията бе 77.1%, с главен принос от енергийните и хранителни артикули, следвани от металите. Индексът на строителната продукция се намали с 0.4% заради спад в гражданското/инженерното строителство. Растежът на оборота в търговията на дребно бе едвам 0.1%, като спад бе регистриран при търговията с хранителни артикули.
През юли знакът за бизнес климата остана съвсем неизменен, до момента в който доверието на потребителите се усъвършенства. Очакванията за бизнес положението на предприятията в индустрията и търговията на дребно бяха по-оптимистични, а тези в услугите и строителството – по-резервирани. Потребителското доверие се увеличи с 2.5 пункта най-много заради възстановяване в оценката за желанията за покупка на стоки за дълготрайна приложимост през следващите 12 месеца.
Пазар на труда
Според данните от Наблюдението на работната мощ, подобрението на показателите на пазара на труда продължи и през второто тримесечие. Броят на заетите (15-64 г.) набъбна с 1.8% на годишна база, а коефициентът на претовареност доближи 69.8% от
работната мощ. Коефициентът на безработица за същата възрастова група бе 4.7%, което бе с 1 пр.п. по-ниско спрямо второто тримесечие на предходната година. Сезонното нарастване на заетостта, следено в годините преди пандемията от COVID-19, не се случи в същите размери. Това вероятно се дължи на по-ниските упования за пика на туристическия сезон през летните месеци на годината, както и заради по-ниската претовареност в държавния сектор заради протичащото преструктуриране в администрацията.
Заплати
Доходите от труд в страната набъбнаха с двуцифрен ритъм през второто тримесечие. Средната работна заплата общо в стопанската система се повиши номинално с 13.4% на годишна база. Текущата динамичност на заплатите се форсира спрямо първите три месеца на годината (9.8% на годишна база) и продължи да компенсира регистрирания растеж на потребителските цени. В реално изражение, междинната заплата не регистрира изменение по отношение на предходната година. Както и през първото тримесечие, водещо значение имаше повишаването на индикатора в частния бранш на икономиката (15.4%), само че заплатите в обществения сектор също регистрираха интензивен ритъм на растеж от 7.8 на 100.
Възходящата динамичност на приходите от труд беше подкрепена от съвсем всички дейности. Най-висок ритъм на напредък на заплатите бе следен в административни и спомагателни дейности (21%), следван от търговия (18%). За разлика от тях, активността с най-нисък растеж на междинната заплата бе хуманно здравеопазване и обществена работа (0.8%).
Инфлация
Месечната инфлация съгласно ХИПЦ беше 0.8% през юли. Цените на услугите се покачиха с 2% по отношение на юни и образуваха към 2/3 от покачването на общия показател. В началото на дейния туристически сезон пакетните почивки нарастнаха с 18.5%
по отношение на юни, а самолетните билети – с 33.1 на 100. Енергийните артикули също имаха положителен принос, след покачванията в административните цени на електрическа енергия – с 3.4%, природен газ – с 16.2%, както и топлоенергия – с 8.7 на 100.
Твърдите горива също нарастнаха през месеца с 8.6 на 100. Само цените на транспортните горива се намалиха във връзка с следеното поевтиняване на петрола на интернационалните пазари през юли, както и въведената отстъпка от 25 ст. на литър/кг гориво в действие от 9 юли тази година. Инфлацията при храните продължи да се забавя до 0.1% по отношение на юни, като въздействие за това оказа и понижението на ставката на Данък добавена стойност от 20% на 0% за хляба и брашното.
Краткосрочна бизнес статистика
Растежът на краткосрочните знаци се забави през юни. Промишленото произвеждане набъбна със 17.5% и динамичността му продължи да бъде определяна от производството на енергийни артикули и железни произведения. Забавянето бе по-линия на по-малък принос от страна на производството на машини и съоръжение. Растежът на оборота в индустрията бе 77.1%, с главен принос от енергийните и хранителни артикули, следвани от металите. Индексът на строителната продукция се намали с 0.4% заради спад в гражданското/инженерното строителство. Растежът на оборота в търговията на дребно бе едвам 0.1%, като спад бе регистриран при търговията с хранителни артикули.
През юли знакът за бизнес климата остана съвсем неизменен, до момента в който доверието на потребителите се усъвършенства. Очакванията за бизнес положението на предприятията в индустрията и търговията на дребно бяха по-оптимистични, а тези в услугите и строителството – по-резервирани. Потребителското доверие се увеличи с 2.5 пункта най-много заради възстановяване в оценката за желанията за покупка на стоки за дълготрайна приложимост през следващите 12 месеца.
Пазар на труда
Според данните от Наблюдението на работната мощ, подобрението на показателите на пазара на труда продължи и през второто тримесечие. Броят на заетите (15-64 г.) набъбна с 1.8% на годишна база, а коефициентът на претовареност доближи 69.8% от
работната мощ. Коефициентът на безработица за същата възрастова група бе 4.7%, което бе с 1 пр.п. по-ниско спрямо второто тримесечие на предходната година. Сезонното нарастване на заетостта, следено в годините преди пандемията от COVID-19, не се случи в същите размери. Това вероятно се дължи на по-ниските упования за пика на туристическия сезон през летните месеци на годината, както и заради по-ниската претовареност в държавния сектор заради протичащото преструктуриране в администрацията.
Заплати
Доходите от труд в страната набъбнаха с двуцифрен ритъм през второто тримесечие. Средната работна заплата общо в стопанската система се повиши номинално с 13.4% на годишна база. Текущата динамичност на заплатите се форсира спрямо първите три месеца на годината (9.8% на годишна база) и продължи да компенсира регистрирания растеж на потребителските цени. В реално изражение, междинната заплата не регистрира изменение по отношение на предходната година. Както и през първото тримесечие, водещо значение имаше повишаването на индикатора в частния бранш на икономиката (15.4%), само че заплатите в обществения сектор също регистрираха интензивен ритъм на растеж от 7.8 на 100.
Възходящата динамичност на приходите от труд беше подкрепена от съвсем всички дейности. Най-висок ритъм на напредък на заплатите бе следен в административни и спомагателни дейности (21%), следван от търговия (18%). За разлика от тях, активността с най-нисък растеж на междинната заплата бе хуманно здравеопазване и обществена работа (0.8%).
Инфлация
Месечната инфлация съгласно ХИПЦ беше 0.8% през юли. Цените на услугите се покачиха с 2% по отношение на юни и образуваха към 2/3 от покачването на общия показател. В началото на дейния туристически сезон пакетните почивки нарастнаха с 18.5%
по отношение на юни, а самолетните билети – с 33.1 на 100. Енергийните артикули също имаха положителен принос, след покачванията в административните цени на електрическа енергия – с 3.4%, природен газ – с 16.2%, както и топлоенергия – с 8.7 на 100.
Твърдите горива също нарастнаха през месеца с 8.6 на 100. Само цените на транспортните горива се намалиха във връзка с следеното поевтиняване на петрола на интернационалните пазари през юли, както и въведената отстъпка от 25 ст. на литър/кг гориво в действие от 9 юли тази година. Инфлацията при храните продължи да се забавя до 0.1% по отношение на юни, като въздействие за това оказа и понижението на ставката на Данък добавена стойност от 20% на 0% за хляба и брашното.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ